История
През 1919 год.
Георги и Аргира Георгиеви
си купуват къща в рядко заселената Дамянова махала /сега ул. „Георги Пеячевич“/. До къщата имало ниска посторойка с две малки стаи. Дворът не е бил ограден. Питейна вода се е вземала от затворено дървено корито, облицовано с ламарина. Електрификация и канализация е нямало.
През ноевмри 1921 год. къщата е наета за училище като филиал на у-ще „Константин Арабаджиев“. Малката неугледна сграда от 25 ноември 1921 год. приютява децата на махалите „Дамянова“, „Трошева“, „Максуда“ и „Керемидарниците“. Директор на новооткритото училище, който тогава се е наричал главен учител, станала Йорданка Радева. Заедно с учителката Златка Стоянова те поемат 118 деца, разделени на две отделения І-ІІ клас и ІІІ-ІV клас.
От 1927 год.
главен учител /директор/ става Иван Вълчанов
Населението в района се увеличава и се налага построяването на нова сграда.Приема се идеята да се построи нова сграда на свободното общинско място между шосето за Добрич и зеленчуковата градина на Илия Трошев.
През 1930 год. е построено ново четирикласно училище от строителя Иван Начев на един етаж с четири стаи: сега лекарския кабинет, този по изобразително изкуство, кабинети № 4 и 5. На 16 януари 1931 год., учениците се преместват в тази сграда. Главният учител Иван Вълчанов кани градинаря на двореца Евксиноград бай Петко да се грижи за озеленяването на двора – засаждат се дървета, храсти, цветни лехи, зеленчукова градина. От 21 март 1931 година училището със заповед № 693 от 28.02.1931 год. на Министерството на Народното Просвещение се именува: Народно първоначално училище „Свети Иван Рилски“.