патрон
Свети Иван Рилски
„Поучавайте се ден и нощ и се старайте да просияете в света със своите добри дела“
За Свети Йоан Рилски днес може да се каже твърде малко. Според съвременните критерии неговото житие говори скромно за индивидуалните и лични черти за характера на светеца. А биографите са посочили не това, което го отличава от другите, а това, което го сближава и прави истински човек и „приятел божий“. Когато описват духовния път на светеца, богопросветените житиеписци го сравняват ту с Авраам, ту с Моисей. С тези сравнения свети Йоан е изведен от Великата Рилска пустиня на смирението и неизвестността и е нареден в рая божий заедно с първите и най-велики праведници на вярата.
Отшелничеството и изоставянето на света заради Бога е за първи път лично осмислено в българската история в лицето на преподобния наш отец Рилски. В него и чрез него българите проявяват дръзновението и любовта към Бога, което им позволява да се наричат народ „божий“ и „царско свещенство“. Монашеството като духовен феномен се появява през V век в Египет в лицето на св. Антоний и св. Пахомий и цялото по-късно монашество различава в тях своите Отци по дух, които са му открили един „път по-съвършен“. Свети Йоан Рилски е преподобният отец наш, преподобен на Христос с доброволните си страдания и лишения. Той е наш Отец, ако ние под баща разбираме не само този, който ни е родил, а и този, който ни показва верния път и ни дава сила и подкрепа да вървим по него. Много хора, без да знаят този път, претендират да са отци и бащи, без да знаят накъде отиват. Свети Йоан Рилски е преподобен отец наш само за тези, които в негово лице пред Бога намират родоначалник и помощник по своя път към доброто. Заради подвига и любовта на светията, Бог до днес, по неговите молитви благославя всички негови чеда. Чудно е как безбрачният живот ражда повече чеда, отколкото брачния. Много рядко днес някой разбира и оценява личността на св. Йоан Рилски. А да бъде кръстено едно училище на негово име, показва точно разбиране на личността на светеца. Самият Христос казва „Оставете децата да дойдат при мене“. Да се посвети чистият детски живот на св. Йоановите завети и учителският труд на този най-голям духовен будител в този материалистичен век са добър знак за бъдещето на духовността в България. Това означава, че все още се разбира автентичното значение на думата духовност, това значи, че все още някой държи от здравия корен да порасне здрав филиз.